HyperAntivirus - Easy and reliable protection and income

HyperAntivirus - Easy and reliable protection and income

БОЖИЕТО СЛОВО-СИЛА, ЗДРАВЕ, ЖИВОТ (ПРАВДАТА ВОДИ КЪМ БОГА)

Ето една опитност на германския пастор Вилхелм Буш: "Връщам се от погребение. Минавам край група млади работници. Усещам, че моят цилиндър ги дразни. Чувам иронични забележки. Не ги обвинявам, но не обичам подигравки зад гърба си. Връщам се и отивам при тях.
- Вие работите ли с младежи? - ме пита един от тях.
- Да. Сърдечно ви каня на нашата младежка вечер. Ние сме християнска младеж.
- Ха, ха, ха - избухват всички. - Християнска младеж. Та вие нямате цел.
- Как да нямаме цел - отговарям силно възбуден. - Какво знаете вие. Ние се стремим към Божието царство!
Думите ми, изказани най-сериозно, правят впечатление. Сега водачът им се обажда:
- Царство Божие ли? Такова нещо изобщо няма. Има само природа.
- Да, да - пригласят всички.
И от очите им искри гордостта на модерния човек.
- Добре! - казвам. - Щом всички тъй уверено твърдите това, трябва да е така. Обаче внимавайте сега. Известен ли ви е генералният природен закон?
Всички мълчат. Очите им ме гледат с голямо внимание.
- Аз ще ви го кажа. Той гласи: "Най-силният има право. Орелът изяжда малкото врабче по най-суров начин, но никой не го наказва за това. Никъде не е писано, че орлите не бива да разкъсват малките врабчета. Или чели ли сте нещо подобно някъде. - Всички се смеят и отричат. - Врабчето обаче току-що е изяло един паяк, най-брутално и сурово. И никой не го наказва за това. Никъде не е писано, че врабците на бива да ядат паяци. Но паякът преди малко най-сурово уби една малка, бедна, слаба муха и той не беше наказан за това. Тук няма забрана. Никъде не е писано, че паяците не бива да убиват мухи. И така може да вървим до безкрайност. И вие трябва да признаете, че в природата владее законът: "Най-силният е прав!"
- Това се знае - извиква един. - Нищо не може да се каже против това. Но какво общо има всичко с нас сега?
- Ще ви кажа. Вие твърдите, че всичко е само природа. Тогава и с нас, хората, е така както в природата. Там цари законът, според който най-силният е прав. Добре. Тогава силният капиталист е напълно прав да ви изяжда и изсмуква вас, бедните пролетарии, да ви одира кожата и да ви изпива кръвта, както паякът прави с мухата. Защо тогава вие се възмущавате? Нали всичко е природа? Тогава всичко си е в пълен ред, така както трябва да бъде.
Това вече им направи впечатление. Наоколо цареше гробно мълчание. Запалената в разума им светлина показа, че има нещо криво в техния, тъй добре подреден мироглед, в тъй гръмко изказаното им схващане. Един от тях каза някак си безпомощно:
- Но това съвсем не е право. Не е право, ние, бедните и безпомощни пролетарии, да бъдем така експлоатирани.
- Не е право - казвам аз. - Вие страдате от много...
- Неправди - допълни някой.
- Тъкмо така - продължавам. - Но в момента, в който говорите за правда и неправда, вие вече сте признали, че съществува нещо друго, нещо повече от природата. В нея няма правда и неправда, а само силни и слаби. Но, сега, щом говорите, и с пълно право, за правда и неправда, вие вече признават, че ние, човеците, стоим над природата. Като говорите за правда и неправда, вие признавате, че има съвест, която ни посочва кое е право и кое - криво. А с това вие признавате, че има жив Бог. Защото кой друг може да определи що е правда и неправда освен Един, Който стои над всички човеци, като истински и безпристрастен Властелин? Това е Бог. Вижте - продължих аз при голяма тишина, - сега пред вас стоят два пътя: или вие да останете на вашето старо, нелогично становище, че всичко е природа (в такъв случай трябва да се примирите с това, че сте бедни мухи, които паякът на капитализма трябва да изсмучи), или да говорите за вашите човешки права (в такъв случай вие търсите Твореца, Господаря, живия Бог, Който казва: "Които рано Ме търсят, ще Ме намерят.) От сърце ви препоръчвам втория път.
Когато си свалих цилиндъра, за да ги поздравя с "довиждане", един от тях каза: "Човекът е прав".
(Из книгата на Симеон Попов "Защо вярвам в Бога?")

НЕ ПРОСТО ДЪРВОДЕЛЕЦ!

от Джош Магдауъл

Преди около две хиляди години Исус идва сред хората в малка еврейска общност. Семейството му е бедно, то е част от малцинствена група, а животът Му преминава в една от най-малките страни на света. Той живее около 33 години, от които само последните три са изцяло отдадени на служението Му сред хората.

И въпреки това в почти целия свят продължават да го помнят. Датата на нашия сутрешен вестник или годината в която е издаден университетският учебник (пр. Хр. и сл. Хр., б. пр.) потвърждават факта, че животът на Исус е бил сред най-величествените, живени някога.

Когато попитали известния историк Х. Г. Уелс кой е човекът, оставил най-дълготрайна следа в историята, той отговорил, че ако се съди по историческите критерии за величието на личността, "при тази проверка Исус е пръв".

Историкът Кенет Скот Латурет пише: "Колкото повече векове изминават, толкова по-очевидно става, че от гледна точка на въздействието, оказано върху историята, животът на Исус е повлиял най-много на тази планета. И това въздействие явно нараства."

Ернст Ренан пък стига до заключението: "Исус е най-гениалната фигура в религията за всички времена. Неговата красота е вечна и царството Му никога няма да престане. Във всяко отношение Исус е неповторим и нищо не може да се сравни с Него. Цялата история би била непонятна без Христос".

С КАКВО ИСУС Е ТОЛКОВА РАЗЛИЧЕН?

Наскоро говорих с група хора в Лос Анжелис. Попитах ги: "Според вас кой е Исус Христос?" Отговорът беше, че Той е бил велик религиозен водач. Съгласен съм с това. Исус Христос е бил велик религиозен водач. Но смятам, Той е бил нещо много повече.

Векове наред хората са разединени по въпроса: "Кой е Исус?" Защо възникват толкова много конфликти около една личност? Защо Неговото име предизвиква много повече раздразнение, от името на който и да е друг религиозен водач? Защо, когато говориш за Бога, това не смущава никого, но стига само да споменеш Исус, и хората нерядко предпочитат да прекратят разговора? Или преминават в отбрана. Споменах нещо за Исус на един таксиметров шофьор в Лондон и той веднага каза:

"Не обичам да говоря за религията, особено за Исус."

По какво се различава Исус от другите религиозни водачи? Защо имената на Буда, Мохамед, Конфуции не засягат така хората? Причината е, че Исус е твърдял, че е Бог, а другите не са имали такива претенции. Именно това го отличава толкова от останалите религиозни водачи.

Хората, познавали Исус, много скоро са осъзнавали, че изказванията Му за самия Него са удивителни. Ставало ясно, че според собствените Му твърдения Той е нещо повече от обикновен пророк и учител. Исус очевидно претендирал за божественост. Той представял самия Себе Си като единствения път за връзка с Бога, единствения начин за спасение.

За много хора това е твърде необичайно, надхвърлящо кръгозора им, за да искат да повярват на подобни думи. Но въпросът не е в това, какво ние искаме да мислим или в какво искаме да вярваме, а - какво е твърдял Исус за самия Себе Си.

Какво казват за това новозаветните документи? Често чуваме фразата: "божествеността на Христос". Това означава, че Исус Христос е Бог.

В своето Систематично богословие А. Х. Стронг характеризира Бога като "безкрайния и съвършен Дух, Който е източник, опора и цел на всички неща". Това определение за Бога е присъщо на всички теисти, включително мюсюлмани и юдеи. Според теизма Бог е личностен и вселената е замислена и създадена от Него. Бог я поддържа и я управлява в настоящето. Християнският теизъм добавя един елемент към това определение" "И Който се въплъщава в Исус от Назарет".

Исус Христос всъщност е име и титла. Името Исус произлиза от гръцката форма на името Йешуа , което означава "Йехова - Спасител" или "Господ спасява". Титлата Христос произлиза от гръцката дума за Месия (или староеврейското Mashisch - Стария Завет - Даниил гл.9-стих 26) и означава "Помазаник". Две служения - на цар и свещеник - се имат предвид при употребата на титлата "Христос". Тази титла утвърждава Исус като обещания в старозаветните пророчества свещеник и цар. Това потвърждение е една от сферите с решаващо значение за правилното разбиране на Исус и християнството.

Новият Завет ясно представя Христос като Бог. Имената, с които Той е наречен в новозаветните текстове са такива, че могат изцяло да се отнесат само към Бог. Например Исус е наречен Бог във фразата: "очаквайки блажената ни надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос" (Нов Завет - Посланието към Тит гл.2:13; ср. Евангелието от Йоан гл. 1:1; Послание към Евр. гл. 1:8; Посл. към Римл. гл. 9:5; І Йоан гл. 5:20-21). Писанието му приписва качества, които могат да бъдат истинни само за Бог, Исус е представен като независимо съществуващ (Йоан 1:4; 14:16); вездесъщ (Мат. 28:20 18:20); всезнаещ (Йоан 4:16; 6:64; Мат. 17:22-27); всемогъщ (Откр. 1:8; Лука 4:39-55; 7:14-15; Мат. 8:26-27) и вечно жив (ІЙоан 5:11 - 12,20; Йоан 1:4).

Исус получава почит и преклонение, които само Бог може да получи. При сблъсъка си със Сатаната Исус казва: "защото е писано: "На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само Нему да служиш." (Мат. 14:33; 28:9). Понякога Той дори изисква да бъде почитан като Бог (Йоан 5:23; ср. Евр. 1:6; Откр. 5:8-14).

Повечето от последователите на Исус са ревностни юдеи, които вярват в един-единствен истински Бог.Те са крайни монотеисти, но все пак разпознават в Исус въплътения Бог.

За Павел, поради неговото сериозно обучение за равин, би било още по-малко вероятно да приписва божественост на Исус, да се прекланя пред мъж от Назарет и да Го нарича Господ. Но той прави точно това и признава Божия Агнец (Исус) за Бог, когато казва: "Внимавайте за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със собствената Си кръв." (Деяния на апостолите гл. 20:28). сл.продължение...

hope