БОЖИЕТО СЛОВО-СИЛА, ЗДРАВЕ, ЖИВОТ (ПРАВДАТА ВОДИ КЪМ БОГА)

Ето една опитност на германския пастор Вилхелм Буш: "Връщам се от погребение. Минавам край група млади работници. Усещам, че моят цилиндър ги дразни. Чувам иронични забележки. Не ги обвинявам, но не обичам подигравки зад гърба си. Връщам се и отивам при тях.
- Вие работите ли с младежи? - ме пита един от тях.
- Да. Сърдечно ви каня на нашата младежка вечер. Ние сме християнска младеж.
- Ха, ха, ха - избухват всички. - Християнска младеж. Та вие нямате цел.
- Как да нямаме цел - отговарям силно възбуден. - Какво знаете вие. Ние се стремим към Божието царство!
Думите ми, изказани най-сериозно, правят впечатление. Сега водачът им се обажда:
- Царство Божие ли? Такова нещо изобщо няма. Има само природа.
- Да, да - пригласят всички.
И от очите им искри гордостта на модерния човек.
- Добре! - казвам. - Щом всички тъй уверено твърдите това, трябва да е така. Обаче внимавайте сега. Известен ли ви е генералният природен закон?
Всички мълчат. Очите им ме гледат с голямо внимание.
- Аз ще ви го кажа. Той гласи: "Най-силният има право. Орелът изяжда малкото врабче по най-суров начин, но никой не го наказва за това. Никъде не е писано, че орлите не бива да разкъсват малките врабчета. Или чели ли сте нещо подобно някъде. - Всички се смеят и отричат. - Врабчето обаче току-що е изяло един паяк, най-брутално и сурово. И никой не го наказва за това. Никъде не е писано, че врабците на бива да ядат паяци. Но паякът преди малко най-сурово уби една малка, бедна, слаба муха и той не беше наказан за това. Тук няма забрана. Никъде не е писано, че паяците не бива да убиват мухи. И така може да вървим до безкрайност. И вие трябва да признаете, че в природата владее законът: "Най-силният е прав!"
- Това се знае - извиква един. - Нищо не може да се каже против това. Но какво общо има всичко с нас сега?
- Ще ви кажа. Вие твърдите, че всичко е само природа. Тогава и с нас, хората, е така както в природата. Там цари законът, според който най-силният е прав. Добре. Тогава силният капиталист е напълно прав да ви изяжда и изсмуква вас, бедните пролетарии, да ви одира кожата и да ви изпива кръвта, както паякът прави с мухата. Защо тогава вие се възмущавате? Нали всичко е природа? Тогава всичко си е в пълен ред, така както трябва да бъде.
Това вече им направи впечатление. Наоколо цареше гробно мълчание. Запалената в разума им светлина показа, че има нещо криво в техния, тъй добре подреден мироглед, в тъй гръмко изказаното им схващане. Един от тях каза някак си безпомощно:
- Но това съвсем не е право. Не е право, ние, бедните и безпомощни пролетарии, да бъдем така експлоатирани.
- Не е право - казвам аз. - Вие страдате от много...
- Неправди - допълни някой.
- Тъкмо така - продължавам. - Но в момента, в който говорите за правда и неправда, вие вече сте признали, че съществува нещо друго, нещо повече от природата. В нея няма правда и неправда, а само силни и слаби. Но, сега, щом говорите, и с пълно право, за правда и неправда, вие вече признават, че ние, човеците, стоим над природата. Като говорите за правда и неправда, вие признавате, че има съвест, която ни посочва кое е право и кое - криво. А с това вие признавате, че има жив Бог. Защото кой друг може да определи що е правда и неправда освен Един, Който стои над всички човеци, като истински и безпристрастен Властелин? Това е Бог. Вижте - продължих аз при голяма тишина, - сега пред вас стоят два пътя: или вие да останете на вашето старо, нелогично становище, че всичко е природа (в такъв случай трябва да се примирите с това, че сте бедни мухи, които паякът на капитализма трябва да изсмучи), или да говорите за вашите човешки права (в такъв случай вие търсите Твореца, Господаря, живия Бог, Който казва: "Които рано Ме търсят, ще Ме намерят.) От сърце ви препоръчвам втория път.
Когато си свалих цилиндъра, за да ги поздравя с "довиждане", един от тях каза: "Човекът е прав".
(Из книгата на Симеон Попов "Защо вярвам в Бога?")